Продължение на разговор с читателка за Егото, вдъхновен от книгата на Екхарт Толе „Нова земя“ - част 2-ра

Читателка -  А как се изразява Егото в една връзка? Кажи нещо за ролите, които хората играят.

Astrolife - Да, това е интересен въпрос. Обикновено хората не съзнават ролите, които играят. Някои роли са доста недоловими и почти не се забелязват, докато други са откровено очевидни, освен за човекът, който ги играе. Има роли, чиято единствена цел е да се спечели вниманието на другите и така получават енергия, но Егото не знае, че енергията е в нас и продължава да се бори за вниманието на хората под някаква форма, например признание, възхвала, възхищение или просто да бъдем забелязани, за да се почувстваме признати.

Читателка -  А срамежливците, те решили ли са въпроса с Егото, като не търсят внимание?

Astrolife -  Срамежливците, се страхуват от вниманието на хората и те имат по-скоро раздвоение на Егото, едно което желае и друго, което се страхува от вниманието.

Читателка -  Това не е като раздвоение на личността, нали?

Astrolife - Не, не е. Страхът е предизвикан от възможността въпросното вниманието, което така жадуват да приеме формата на неодобрение или критика, т.е. нещо, което намалява Аза, вместо да го увеличава и страхът в случая е по-голям от потребността от внимание. Срамежливостта често е съпроводена от убеждението, че човек е неадекватен на ситуацията и няма нужното самочувствие. Това не пречи зад всяко негативно понятие за себе, да се крие желанието да е най-великият или най-малкото, по-добър от останалите. Много хора изпадат в двете крайности, в един момент се чувстват по-висши, а в друг по-нисши от другите, в зависимост от ситуациите или хората, с които се сблъскват и това отново се дължи на е Егото.

Читателка -  Не винаги човек получава положително внимание. Какво става, когато не може да го получи, а както казваш - жадува за него?

Astrolife - Ако не може да получи положително внимание, а непременно Егото го търси, може да потърси негативно внимание, нали и то е внимание, за Егото няма никакво значение.

Читателка -  Това не се ли среща повече при децата?

Astrolife -  Да, много често. Изводът е, че много от нас не порастват. Понякога Егото е готово дори да извърши престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелва лошо име, а останалите го осъждат, но вътрешно Егото крещи: „Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен“ (последно случката с Лубиц, разбил самолет със 120 души, само за да стане известен).

Читателка -  Какво ще ни кажеш за щастието, съществува ли то, защото всички се стремим към него, но оттова, което ни казваш, явно Егото ни пречи да сме щастливи?

Astrolife -  Има щастие като роля и истинското щастие. Примерно питат ви: „Как си?“- отговаряш с приповдигнат тон„ Ооо, страхотно. Все по-добре.“ В повечето случаи, ако човек не е осъзнат, щастието е роля, а зад фасадата на усмихнатото лице се крие не малко болка. Депресиите, сривовете и свръхреакциите са често явление, когато изпитваното нещастие се скрива зад усмивката.

Читателка -  Защо е толкова сериозно това прикриване на същността ни?

Astrolife - Защото има отричане, понякога непризнаване дори пред самия себе си, че изпитваме голямо, голямо нещастие.

Читателка -  Как може да се разреши този проблем?

Astrolife -  Ако човек е нещастен, първо трябва да признае пред себе си, че е така. Трябва да знаем, че нещастието няма нищо общо с това, което сме.

Читателка - Значи, отново трябва да се дистанцираме от ситуацията, така ли?

Astrolife - Точно така. Обикновено сме нещастни, когато не ни се сбъдват желанията, а те се сбъдват само ако имаме енергия за това. Колкото повече се чувстваме нещастни, толкова по-малко енергия имаме и намалява шанса ни за щастие.

Читателка -  Как трябва да постъпим?

Astrolife - Просто трябва да си кажем: „Е добре, точно сега нещата стоят по този начин. Мога или да ги приема, или да изпълня себе си с нещастие“. Астрологически погледнато, това е определен транзит в момента, който ни дава урок. Причината за нещастието никога не е една или друга ситуация, а нашите мисли за случващото се. Трябва да си дадем точна сметка какви мисли имаме. Да ги отделим от ситуацията, защото тя винаги е неутрална. Не трябва да се стремим към щастие, то ако имаме енергия само ще дойде. Ако го търсим, няма да го намерим, защото само стремежът към него е сигнал, че не сме щастливи и създаваме, реалност за нещастие.

Читателка -  Каква е ролята на родителите и възпитанието ни. Не е ли тяхна работа да ни научат на тези важни неща?

Astrolife -  Да, така е, но самите те играят роли, когато контактуват с децата си. Нещо повече, идентифицирането с ролята се запазва дълго след като потребността от функцията на родител вече е преминала. Те не могат да се откажат от това да бъдат родители, дори когато детето вече е станало възрастен човек.

Читателка - Може би, не могат да се освободят от собствената им нужда да са нужни на детето.

Astrolife -  Да, не могат да се освободят от представата си, че „именно те знаят, какво е най-добро за него“.

Читателка -  А това не пречи ли на детето?

Astrolife -  Разбира се, че пречи да се установи автентична връзка между тях и някогашното дете.

Читателка - Защо е така?

Astrolife -  Защото родителите се самоопределят чрез тази роля и несъзнателно се страхуват, че ще изгубят идентичността си, ако престанат да я играят. Ако желанието им да контролират или да влияят на вече порасналото дете се осуети — а обикновено така и става — те започват да го критикуват, обвиняват, да демонстрират неодобрение, или го карат да се чувства виновно, да правят фасони, всичко това са несъзнателни опити да съхранят ролята си.

Читателка -  Но това на пръв поглед показва, че са загрижени за детето, и те самите вярват, че е точно така.

Astrolife -  Да така е, но всъщност това за което са загрижени, е запазването на ролевата им идентичност. Една майка или един баща, които се отъждествяват с ролята на родител, могат също така да се опитат да постигнат по-голяма завършеност чрез децата си.

Читателка -  Да реализират собствените си амбиции, чрез детето.

Astrolife -  Да, нуждата на Егото да манипулира другите, за да запълни вътрешното си усещане за липса, се насочва към децата. Най – често това се формулира така: „Искам да постигнеш това, което аз не успях да постигна; искам да бъдеш някой в света, за да мога и аз да бъда някой чрез теб. Не ме разочаровай. Пожертвах твърде много време и пари за теб и ми го дължиш. Това, че не одобрявам действията ти, има за цел да те накара да се чувстваш виновен, за да те подтикне да изпълниш желанията ми. Разбира се, че именно аз знам кое е най-добре за теб. Обичам те и ще продължа да те обичам, ако направиш това, което знам, че е най-доброто за теб.“

Читателка - Това не е ли абсурдно? Отново любов с условия, това, което най - мразя. Какво трябва да направи горкото дете?

Astrolife -  Когато такива несъзнателни мотивации се осъзнаят, тяхната абсурдност става очевидна.

Читателка - Какъв съвет може да дадеш на децата?

Astrolife - Ако родителите ви постъпват така с вас, не им казвайте, че са неосъзнаващи и са в хватката на Егото, защото Егото им ще заеме отбранителна позиция и това ще ги направи дори още по-неосъзнаващи. Достатъчно е вие самите да осъзнаете Егото в тях. Его - моделите, дори дълготрайните, се разпадат почти като по чудо, когато не им се съпротивлявате вътрешно. Съпротивата само им дава допълнително сила. Но дори те да не се разпаднат, можете да приемете поведението на родителите ви със съчувствие, без да реагирате. Също така осъзнайте вашите собствени несъзнателни предпоставки или очаквания, които се крият зад старите, превърнали се в навик реакции, спрямо родителите ви.

Читателка - Т.е да поеме отговорност за себе си?

Astrolife - Да. Децата са дошли в този свят чрез нас, но не са „наши“. Всъщност те ще правят грешки, както и ще преживяват страдания. Те трябва да изживеят своят си Ад, както всички нас. Разбира се родителите им искат да им спестят някой урок, но те няма да останат без уроци. Това, което в нашите очи е тяхна грешка, може да бъде точно нещото, което те имат нужда да направят и да изпитат.

Читателка - Няма ли да е чудесно, ако може наистина да им спестят страданието под каквато и да било форма?

Astrolife - Не, няма. Защото така те няма да еволюират като човешки същества, ще останат отъждествени само с външната форма на нещата. Страданието кара хората да навлязат в дълбокото. Парадоксът е, че страданието е причинено от отъждествяването с формата и същевременно подкопава отъждествяването с нея, а тя е Егото.

Читателка -  Но детето обича родителите си...

Astrolife -  Разбира се, че ги обича, дори изпитва дълбок копнеж и мама и татко да присъстват в живота му като човешки същества, а не като роля, независимо от това, колко съвестно се играе. Възможно е да правият най-добрите неща за детето си, но дори това не е достатъчно.

Читателка - Как може да се разреши този проблем?

Astrolife -  Като обръщате внимание на детето, но и вниманието бива два вида.

Читателка -  А какво разбира Космосът под внимание?

Astrolife - Най - разпространеното е основано на формата, то е свързано по един или друг начин с действието. „Написа ли си домашното? Изяж си яденето. Изчисти си стаята. Измий си зъбите. Направи това. Престани с това. Бързо, приготви се“. Другото възпитани е осъзнаване на вашето дете

Читателка -  Какво означава това?

Astrolife - Овладяването на живота не е въпрос на контрол, а на откриване на равновесие между човешкото и Вътрешното състояние.

Читателка -  Между небето и замята, както започна в началото.

Astrolife -  Точно така, майка, баща, съпруг, съпруга, млад, стар, ролите, които играем, функциите, които изпълняваме, каквото и да правим — всичко това принадлежи на човешкото измерение. Разбира се то има своето място и потребности, които следва да бъдат задоволявани, но само по себе си не е достатъчно, за да се създадат пълноценни, истински значими взаимоотношения. Човешкото само по себе си не е достатъчно, независимо от това колко усилно се опитваме и какво постигаме в живота. Съществува и Вътрешна същност. Човешкото е форма. Вътрешната същност е неподвластна на формата. Човешкото и Вътрешната същност не са отделени, а вплетени едно в друго. В Човешкото измерение ние несъмнено превъзхождаме детето си. По-големи сме, по-силни, знаем повече. Ако това измерение е единственото, което ни е познато, ще се чувстваме по-висши от детето си, макар несъзнателно. Отвъд формата, във Вътрешната същност ние и детето сме равни, и едва когато открием измерението без форма във нас, ще е възможно да има истинска любов във взаимоотношенията ни. Да обичаш означава да осъзнаваш себе си в другия. Копнежът да бъде обичано, съществуващ у всяко дете, е копнеж, който трябва да бъде осъзнат не само на нивото на формата, но и на нивото на Вътрешното съзнание. Ако родителите зачитат само Човешкото измерение на детето и пренебрегват Вътрешното, детето ще почувства, че връзката му с тях е непълна, че нещо ключово, жизненоважно липсва. Така у детето ще се натрупа болка, понякога дори несъзнателно негодувание срещу родителите.

Читателка -  Астрологично как да бъдем себе си?

Astrolife - Като не се подчиняваме на Асцендента, за да ни обичат повече, а на Луната като истинско подсъзнание.

Читателка -  А как може да се откажем от ролите?

Astrolife -  Като правим във всяка ситуация каквото се изисква от нас, без това да се превръща в роля, с която се отъждествявате.

Читателка -  „Прави това, което трябва, а да става каквото ще“, както първи е казал Лев Толстой.

Astrolife -  Да, той както знаем е бил просветен.

Читателка -  Сигурно, как иначе ще е в състояние да напише Ана Каренина?!

Astrolife - Но да се върнем на нашата тема - ставаме значими с това, което правим, ако действията ни имат за цел Вътрешното израстване, а не са средство за защита, увеличаване или утвърждаване на ролевата ни идентичност. Повечето хора, които заемат властови позиции в този свят, политиците, телевизионните водещи, бизнесмените, религиозните водачи, са напълно идентифицирани с ролята си. Трябва да се откажем да се дефинираме както за себе си, така за другите.

Читателка -  Този отказ не означава ли един вид смърт?

Astrolife - Не, означава събуждане за живот. И не трябва да се интересуваме от това какво мислят другите. Когато контактувате с хора, не бъдете функция или роля, а бъдете съзнаващо Присъствие.

Читателка - Защо все пак Егото играе роли?

Astrolife - Защото погрешно смята, че така ще да получи това, от което се нуждае. За да има по-голяма стойност в собствените си очи трябва да получи повече, за да бъди повече. Но не може да сме повече, отколкото сме, защото под материалната и психическата ни форма сме едно със самия Живот и Бог.

Читателка - Следователно ние се срещаме само с Бог?

Astrolife - Точно така, целият ни живот е само среща с Бог.