Разговор за Егото, вдъхновен от книгата на Екхарт Толе „Нова земя“.

Книгата на Екхарт Толе „Нова земя“ е издадена през 2009 г., може би някои вече са я прочели, но за тези, които не са горещо я препоръчвам. В нея много подробно е направен анализ на Егото и неговите патологични форми, както и болковото тяло на човека.

Читателка - За първи път чувам за болково тяло. Какво е това?

Astrolife - Всъщност това е емоционалното тяло на човека. Предполагам вече се досетихте, че то се подхранва от негативните емоции.

Читателка - Много страдалчески звучи – болково тяло.

Astrolife - Да, така е, щом има болка има и страдание. Всичко това е свързано с Егото, за това първо ще направим анализ в разговора ни за него, за което се говори в първата част на книгата.

Читателка - А коя е тази Нова земя? След откриването на Америка, има ли какво още да се открива?

Astrolife - Това е цитат от Библията. Новата земя и Новото небе е пробуденото съзнание. Единствено настоящият момент ни прави свободни. Осъзнаем ли го, това е началото на пробуждането ни. Посланието на автора е насочено към всеки, който се стреми към духовност и себеусъвършенстване, за да заживее в хармония с цялостта на живота.

Читателка  - А къде се намира Новото небе?

Astrolife - Небето не са нито облаците, нито безбрежната синева, а вътрешната сфера на съзнанието, земята е формата, която винаги е отражение на вътрешното ни състояние… но да започнем с Егото.

Читателка - Добре, какво представлява Егото?

Astrolife - Егото представлява патологичните ни привързаности в живота.

Читателка - Какво значи в езотеричен план – патологично привързване?

Astrolife - Човек може да цени нещата, но това, към което се привързва и дори започва да се отъждествява с него, винаги е мисъл, която съдържа „аз“, „мой“, „мен“ и се разстройва от загубата на това „мое“. Точно, когато най - силно това „мое“ е активирано в съзнанието ни има най - голяма вероятност да го загубим.

Читателка - Защо точно тогава може да го загубим? Това нещо като наказание ли е?

Astrolife - Не, но всяко нещо било предмет или човек има определена енергия и когато се привързваме към него, без да предполагаме изчерпваме тази енергия и тогава е възможно да го загубим. Ако се привържем към човек, той може да ни изостави, защото имаме претенции той да ни принадлежи, а ако е предмет може да се счупи, загуби или откраднe. Животът ни дава онова преживяване, което най - много ще спомогне за еволюционното му осъзнаване.

Читателка - Добре, разделяме се с човека или загубваме предмета и край. Няма човек, няма предмет, няма Его.

Astrolife - Не е така. Ако се освободим от един вид отъждествяване, Егото веднага си намира друго, за него няма значение с какво се идентифицира, стига да има идентичност.  Да смяташ себе си за прав, а другите грешни е един от главните Его-модели на ума, една от главните форми на неосъзнатост. Съдържанието на Егото може да се променя, но не и умствената структура, която го оживотворява и поддържа.

Читателка - Значи, Егото основно е свързано с притежанието.

Astrolife - Да, така е. Аз имам, следователно аз съм. Колкото повече имам, толкова повече съм. Егото живее чрез сравненията. Това, как гледат на нас другите, се превръща в огледало, което ни казва какви сме и кои сме. Необходими са ни другите, за да ни дадат усещане за Аза.

Читателка - Юнг не беше ли казал, че се срещаме само със сянката си? А Сартър беше казал: „Адът това са другите хора“ 

Astrolife - Да, другите са нашата сянка, т.е вътрешното ни непроявено Аз, което на някои хора наистина може да се стори като Ад, защото го отричат.

Читателка - Как да се освободим от привързаността към нещата?

Astrolife - Преди да се осъзнаем в духовен план, никакво освобождаване не е възможно. Привързаността към нещата сама изчезва, когато престанете да откриваме себе си в тях.

Читателка - Но все пак трябва да започнем от някъде.

Astrolife  - Първо трябва да си дадем сметка, че сме привързани към неща, защото някои от нас дори е възможно да не знаят това или да го отричат.

Читателка -  Какво значи да сме привързани към нещата?

Astrolife - Да се отъждествяваме с нещо и само при мисълта, че може да го загубим, изпитваме страх. Но ако осъзнаем, че се отъждествяваме с това нещо, това е началото на преобразуването на съзнанието. Нито едно Его не може да съществува дълго време без потребността от повече. Егото желае дори повече, отколкото е възможно изобщо да имаме.

Читателка - Това ми напомня за крилатата фраза на Мечо Пух “колкото повече, толкова повече“.

Astrolife  - Нещо подобно, в някои случаи психологическата нужда от повече и усещането за недостатъчност, така характерни за Егото, може в материален план да се превърнат в ненаситен глад. Страдащите от булимия принуждават себе си да повърнат, за да могат да продължат да ядат. Но е гладен е умът им, а не тялото.

Читателка -  Това е някакъв вид лудост. Чела съм, че в римската империя по този начин са изяждали по цели волове. Това може ли да се излекува?

Astrolife  -  Само ако страдащите вместо да се отъждествяват с ума си, който иска повече и повече, влязат в досег с тялото си и усетят истинските му потребности, а не псевдонуждите на Его - ума.

Читателка - А как стоят нещата с анорексията и тя ли е свързана с Егото?

Astrolife  - Да, понякога умственият образ или понятието „моето тяло“ е пълно изопачаване на действителността. Причината за това е, че тези хора, в повечето случаи са млади момичета, не са в състояние да виждат себе си реално. Всичко, което „виждат“, е умственото понятие за тялото им, което подличко нашепва: „Аз съм дебела и няма да ме харесват и обичат“.

Читателка -  Това отново Егото ли е, което се отъждествява с тялото?

Astrolife  - Да, колкото повече хората се отъждествяват с ума — това дава възможност за засилване на Его дисфункцията и толкова повече нараства броят на случаите на анорексия, особено през последните десетилетия.

Читателка - Как може да се излекува, може би трябва да отидат на психиатър?

Astrolife - Да, психиатърът ще им пологне да погледнат реално тялото си, без да намесват ума и нуждата от любов. Те трябва да почувстват тялото си отвътре, да задоволят истинските му нуждите му от храна, която дава енергия за живот. Тук патологията се изразява в това, че Егото може да стане толкова голямо, че да затвори бъдещето на човека. Тогава липсата на апетит, вече е естественото състояние на човек, със затворено бъдеще.

Читателка - Това не е ли опасно и какво значи човек без бъдеще?

Astrolife  Разбира се, че е опасно. Оставям те ти да се сетиш какво става с човек без бъдеще.

Читателка - Ужас, направо настръхнах. Толкова млади момичета само заради Егото си могат да си отидат. Освен с килограмите, с какво още може да се отъждествим, когато става въпрос за тялото ни?

Astrolife - Разбира се с красотата, с физическата сила или способностите си. Много хора страдат, когато тези преходни качества започват да намаляват и дори изчезват.

Читателка -  Като във вица, бяхме млади и красиви, сега сме само „и„.

Astrolife -  Приравняването с материалното възприемане на тяло, което е обречено да остарее, увехне и умре с „Аза“, винаги — рано или късно — води до страдание.

Читателка -  Това значи ли, че не трябва да се грижим за тялото си?

Astrolife - Разбира се, че не. Въздържането от отъждествяване с тялото не означава да го пренебрегваме, презираме или да спрем да се грижим за него.

Читателка -  Само с красиво тяло ли човек може да се отъждестви?

Astrolife - Не, човек колкото и абсурдно да е, може да се отъждестви и с „проблемно“ тяло. Да превърне несъвършенството, болестите или недъзите му в своя идентичност.

Читателка -  Сетих се, по този начин получава внимание от другите хора.

Astrolife - Точно така, по този начин човек потвърждава идентичността си като „страдащ“. В резултат, несъзнателно се привързва към болестта, защото тя се е превърнала в най-важната част на това, като какъв се възприема. Болестта вече се е превърнала в мисловна форма, с която Егото може да се отъждестви. Дори може да си измисли болести, за да го усили чрез тях.

Читателка -  Как може да се преодолее това?

Astrolife - Отново чрез осъзнаване, какво е Егото и как действа то. Когато формите, с които се отъждествяваме и които ни дават усещането за Аз, се разпаднат или са ни отнети, това води до разпадане на Егото.

Читателка -  Какви други прояви на Егото може да има?

Astrolife - Властването като укрепване на Его – целите. Те може да бъдат много по мрачни и безмилостни от булимията и анорексията. Историята помни имената на Чингис хан, Сталин, Хитлер.

Читателка -  Но всички знаем, че те са се провалили в живота.

Astrolife - Да, така е, защото нездравата енергията, стояща зад потребността им да властват и притежават, създава също толкова интензивна противоположна енергия, която в крайна сметка довежда до техния провал, но междувременно, те са направили както себе си, така и много други хора нещастни.

Читателка -  Да някои от тях са създали дори Ад на земята.

Astrolife - Повечето личности с Его от този вид имат желания, които са в конфликт помежду си. Те желаят различни неща в различно време, някои дори може да не знаят какво желаят, освен че не желаят това, което е: тоест настоящия момент.

Читателка -  Знам за подобни хора. Ако може, ще поискат и слънце в чинийка.

Astrolife - Неудобството, безпокойството, отегчението, тревожността, неудовлетвореността са резултат от неосъществени желания. Желаенето е структурно, така че никакво количество съдържание не може да осигури трайното му удовлетворение — дотогава, докато умствената структура остава действаща.

Читателка -  И това състояние на Егото от каква възраст започва да ни атакува?

Astrolife - Доста ранна, може да се забележи още при тийнейджърите, някои от тях са в непрекъснато в състояние на отрицание, на негативна нагласа и неудовлетвореност. Необходимостта от храна, вода, подслон, дрехи могат да бъдат подсигурени за всички хора на планетата, ако не беше дисбалансът, създаден от ненормалната и хищна потребност за повече, от алчността на Егото.

Читателка -  Искаш да кажеш, че за всички има от всичко, ако не беше лакомията на Егото?

Astrolife - Точно така, погледни около нас, това, което Бог е създал. Да започнем с въздуха – има  за всички предостатъчно, има за всички предостатъчно вода. Ако се огледаме има за всички дори предостатъчно цветя, предостатъчно пчелички, за да ни подсигуряват мед и много други неща... Бог е предвидил за всички и предостатъчно храна, ако ние не сме изкривили нещата с мисловните форми „мен“ и „мой“, „повече от“, „аз желая“, „аз имам нужда“, „аз трябва да имам“ и „недостатъчно“. Всички тези думички принадлежат не към съдържанието, а към структурата на Егото.

Читателка -  Как може наистина да има за всички от всичко?

Astrolife - Докато не осъзнаем тези мисловни форми в себе си, ще бъдем обречени да действаме според тези несъзнателни мисли. Докато Его - структурата е в нас, никакво имане няма да ни удовлетвори. Независимо от това какво притежаваме или какво получаваме, ще бъдем нещастни. Винаги ще търсим нещо друго, което ни обещава по-пълно осъществяване и да внесе пълнота в непълното усещане за Аза, да запълни липсата, която чувствате в себе си.

Читателка -  А само чрез загуба ли се стига до осъзнаване на Егото?

Astrolife - И загубата не винаги е достатъчна. Не всеки, който преживява голяма загуба, израства до пробуждане и освобождаване от отъждествяването с формите. След загубата на определена форма някои от нас незабавно създават в себе си нови образи или мисловни форми, в които виждат себе си вече като жертва, на обстоятелствата, на други хора, на несправедливата съдба или дори на Бог.

Читателка -  С други думи, Егото бързо си намира нова форма.

Astrolife - Тази нова форма може да ни прави още по-нещастни, но това изобщо не вълнува Егото, стига да е намерил идентичност, независимо дали е добра или лоша.  Когато има трагична загуба, човек или се съпротивлява, или отстъпва пред нея. Някои се изпълват с горчивина или дълбоко негодувание, други преминават през нея със състрадание, мъдрост и любов. Съпротивата означава вътрешно свиване, втвърдяване на черупката на Егото. Това увеличава външната съпротива. Вселената, разбира се, не подкрепя подобна съпротива и животът при всяко положение става още по-тежък.

Читателка -  Това не е ли много жестоко, да ни наказват с големи загуби, за да се променим?

Astrolife - Ако сме готови да се променим и да не се затваряме към Космоса, никой нищо няма да ни отнеме. При доброволната промяна обстоятелствата и хората са готови да ни помогнат, да ни съдействат. Започват да стават, това, което ние наричаме съвпадения, когато всичко оставяме в ръцете на Бога. А той знае какво е най - доброто за нас.

Читателка -  А действа ли Егото с някаква стратегия?

Astrolife - Разбира се, че действа. Eдна от любимите му Его - стратегии е оплакването, така подсилва себе си. Всяко оплакване е една малка история, която умът е създал и безрезервно вярва. Его, което няма с какво друго да се отъждестви, оцелява благодарение на оплакванията си. Много обича да лепва негативни етикети на другите хора примерно „нещастник“, „копеле“; „кучка“. На по–ниското ниво са крясъците и писъците, а на най – ниското ниво е физическото насилие.

Читателка - Физическото насилие, също ли е негативна Его форма?

Astrolife - Разбира се. Това е безсилие вследствие, невъзможността за властване на Егото над хората. Друга стратегия на Егото е негодуването, което най - често съпровожда оплакването и недвусмислено показва, че се чувстваме огорчени и обидени. Негодуваме срещу алчността на другите, срещу нечестността, срещу липсата на почтеност, срещу това, което някои правят, което са правели в миналото, което трябва или не да направят в бъдеще. Егото обожава подобни възможности и рядко ги пропуска, така несъзнателното у другите, ние го превръщаме в своя собствена идентичност.

Читателка -  На какво се дължи това?

Astrolife - На несъзнателното у самите нас. Отново на нашето Его. Понякога „грешката“, която виждаме у другия човек, дори и да няма такава, ние си я измисляме. Така една изцяло неправилна представа за нещата, една проекция на ума, започва да вижда врагове и ни прави от безгрешни или по-висши от останалите.

Читателка -  Как трябва да реагираме в подобни моменти?

Astrolife - Най – правилното реагирането е нереагиране на Егото на другите. Това е един от най-ефективните начини не само да превъзмогнете собственото си Его, но и да разрушим Егото на другите.

Читателка -  Трудна работа, как може да се постигнете това нереагиране?

Astrolife - Само ако осъзнаем, че отношението към нас не е лично, а защита на някакво чуждо Его.

Читателка -  Все пак не е ли много удобно за другите да не се защитаваме и те да си вихрят Егото, както си искат? Това ми прилича на нереагиране от възпитание. Има една максима, че „възпитанието е това, с което другите не ни пречат“.

Astrolife - Понякога наистина се налага да предприемем практически мерки да защитим себе си от дълбоко несъзнателните хора.

Читателка -  Как да стане това?

Astrolife - Защитавайте се, но не ги приемайте за врагове.  Направете забележка, като се предържате единствено към истината и фактите. Не използвайте лични местоимения. Не забравяйте най-голямата ви защита е да сте осъзнаващи. Можете да насочите вниманието не към Егото, а към нормалността, която е същността на всяко човешко същество.

Читателка -  Предполагам, Егото не желае промяна. Сигурна съм, че на него му харесва да се оплаква – така черпи енергия.

Astrolife - Точно така.

Читателка - Това предполага, че Егото приема всичко лично.

Astrolife - Да, в резултат на това, започва да се отбранява, понякога дори доста агресивно.

Читателка -  Какво защитава Егото – истината ли?

Astrolife - Не, истината няма нужда от защита. Защитава илюзията за себе си, но още по точно е да се каже, че самата илюзия защитава себе си. Оплакванията, също са в стратегията на Егото, за това те рядко водят до някаква промяна, защото Егото има желанието да продължава да се оплаква и така да черпи енергия. Оплакването, както и откриването на грешки у другите усилват усещането на Егото за отделеност от другите, от което зависи и оцеляването му. Така човек се сдобива с чувство за превъзходство, от което Егото се подхранва. Когато се оплакваме, се подразбира, че ние сме правите, а това срещу което реагираме, е погрешно. Егото обожава да изкарва някого грешен, тъй като това му дава възможност да нараства.

Читателка -  Добре, но ако истината е друга?

Astrolife - Няма значение, каква е истината. Всяко Его смесва мненията и гледните точки с фактите. Освен това, то не може да направи разлика между едно събитие и реакцията ни на събитието. То е направо цар на избирателното възприемане и изопачената интерпретация.

Читателка -  Тогава това е едно въртене в омагьосан кръг.

Astrolife - Да, единствено чрез осъзнатостта може да бъдем обективни, да видим ситуацията в пълнота, вместо да възприемаме една Его - ограничена гледна точка. Винаги съществува само една абсолютна Истина и когато я открием, действията ни ще бъдат в хармония с нея, но човешките действия не винаги отразяват Истината, а по скоро илюзията за нея.

Читателка -  Все пак може ли да се защитаваме?

Astrolife - Разбира се че може, но трябва да внимаваме да не превърнем „изкореняването на злото“ във наша мисия, тъй като така ще се превърнем в онова, срещу което се борим. Борбата с несъзнателното, ще ни хвърли и нас самите в несъзнателното. Нарушената функция на Его - поведението, никога не може да бъде победена, като се атакува. Дори ако победим опонента си, той несъзнателното ще се промъкне във нас, или пък той ще приеме нов облик, т.е друг човек. Това, срещу което се борим, става по-силно, това на което се съпротивляваме, става по-устойчиво.

Читателка -  Нещо като в приказките за змея и отрязаните му глави, които изникват пак? В наше време често се говори за „война срещу“ това или онова.

Astrolife - Да, всеки път, когато чуя тези думи, знам, че съответната война е обречена на неуспех. Съществува война срещу наркотиците, престъпността, тероризма, рака, бедността и т.н., но нито една война досега не е победила нито едно от тях,а напротив, всичко това процъфтява. Хомеопатията и китайската медицина са два примера за възможен алтернативен подход към болестите. При тях болестта не се смята враг и в резултат на това не се създават нови болести, чрез мутации. В хомеопатията подобното се лекува с подобно, а не с противоположното.

Читателка -  Примерно настинката със сладолед?!

Astrolife - Това е елементаризиране на нещата, защото трябва да се разбере настинката на какво чувство отговаря и съответно какви вибрации имат отделните хомеопатични средства, а не да се лекува със сладолед. Ще ви дам пример: едно от най - модерните хомеопатични лекарства за лекуване на дистанцирането от хората е лекарство направено от падналата Берлинска стена.

Читателка -  Много интересно, лек за тези, които изграждат стена между тях и другите хора, но нека се върнем на предишната тема. Защо войната не побеждава, все пак се хвърлят толкова много средства?

Astrolife - Защото войната е умствена постановка и всяко действие, произтичащо от нея или ще усили врага, онова, което се възприема като зло или ако войната бъде спечелена, ще създаде нов враг, ново зло, равно на победеното, а понякога и по-лошо от него.

Читателка -  Може би тук трябва да споменем за антибиотиците, като средство за водене на война.

Astrolife - Да, непрекъснато откриват нови антибиотици, но вирусите си оставя непобедими.

Читателка -  Как е възможно толкова мъничко нещо, дори невидимо за човешкото око да убива толкова по-голям човек от него?

Astrolife - Значи, не големината на бактериите и вирусите убиват хората, а информацията, която носят. Когато тази информация влезе в синхрон с идентична програма в нас, свързана със саморазрушене, тогава става опасно.

Читателка -  Между съзнанието ни и външната действителност съществува дълбока връзка?

Astrolife - Когато се намираме в хватката на умствени постановки, например като „война“, възприятията ни стават изключително изопачени. С други думи, виждаме само онова, което искаме да видим, и след това го интерпретираме погрешно.

Читателка -  Значи войната е вътре в нас и не желаем мир?

Astrolife -  Напротив, искаме мир. Няма човек, който да не иска мир. Въпреки, че у нас има и нещо друго, на който много му харесват драмите и той ги желае, както желае и конфликта. Ако не вярвате, пуснете си новините довечера и ще се уверите…

Читателка -  А от какво зависи Егото тогава?

Astrolifе - Основополагащата емоция, управляваща всички дейности на Егото, е страхът. Страхът да си никой, страхът от несъществуването, страхът от смъртта. Всички усилия на Егото целят да елиминират този страх. Донякъде, това може да стане за кратко чрез лудо влюбване, нова придобивка, или някаква победа, но илюзията никога не може да бъде удовлетворена. Единствено истината за това кои сме ние, ще ни освободи от този страх — когато  осъзнаем, че нямаме нужда да сме някой, за да бъдем стойностни.

Читателка -  Защо всъщност е този страх?

Astrolife - Защото, Егото се появява при отъждествяването с формите, но дълбоко в себе си знае, че трайни форми няма, че всички те са мимолетни. За това винаги изпитва чувство на несигурност, дори ако външно погледнато изглежда уверено в себе си. Например, ако знаете някакъв факт преди другите, това също може да роди чувство за превъзходство.

Читателка -  А клюките влизат ли в това число?

Astrolife -  Разбира се, много хора са пристрастени към тях именно поради тази причина. Като имаме предвид, че клюкарстването много често съдържа в себе си и елемент на осъждане. Чрез въображаемото ни морално превъзходство, което се появява винаги като усещане, когато изказваме негативна преценка за някого, така се усилва още повече Егото.

Читателка -  Какви други стратегии има Егото?

Astrolife -  Добре познатия номер „да изпуснеш името“,  уж случайно споменаваме името на някой прочут познат, това е също част от стратегията на Егото да постигне превъзходство над другите, така подсилва своята идентичност. Егото вярва, че чрез прочутата личност ще стане нещо повече от другите. Надценяването на известността е още едно от многобройните проявления на Его - лудостта в нашия свят.

Читателка -  А какво да кажем тогава за Егото на прочутите личности, които се отъждествят с имиджа си и започват да гледат на себе си като на по-висши от обикновените смъртни.

Astrolife -  Да, много често срещан синдром при тях и в резултат на това, те все повече се отчуждават от себе си и от останалите. Стават все по-нещастни, все по-зависими от трайността на своята популярност. Заобикалят се само с хора, които подхранват раздутия образ, който са си създали и стават неспособни да създават истински човешки връзки.

Читателка -  А как се изразява Егото в една връзка? Кажи нещо за ролите, които хората играят.

Astrolife - Да, това е интересен въпрос. Обикновено хората не съзнават ролите, които играят. Някои роли са доста недоловими и почти не се забелязват, докато други са откровено очевидни, освен за човекът, който ги играе. Има роли, чиято единствена цел е да се спечели вниманието на другите и така получават енергия, но Егото не знае, че енергията е в нас и продължава да се бори за вниманието на хората под някаква форма, например признание, възхвала, възхищение или просто да бъдем забелязани, за да се почувстваме признати.

Читателка -  А срамежливците, те решили ли са въпроса с Егото, като не търсят внимание?

Astrolife -  Срамежливците, се страхуват от вниманието на хората и те имат по-скоро раздвоение на Егото, едно което желае и друго, което се страхува от вниманието.

Читателка -  Това не е като раздвоение на личността, нали?

Astrolife - Не, не е. Страхът е предизвикан от възможността въпросното вниманието, което така жадуват да приеме формата на неодобрение или критика, т.е. нещо, което намалява Аза, вместо да го увеличава и страхът в случая е по-голям от потребността от внимание. Срамежливостта често е съпроводена от убеждението, че човек е неадекватен на ситуацията и няма нужното самочувствие. Това не пречи зад всяко негативно понятие за себе, да се крие желанието да е най-великият или най-малкото, по-добър от останалите. Много хора изпадат в двете крайности, в един момент се чувстват по-висши, а в друг по-нисши от другите, в зависимост от ситуациите или хората, с които се сблъскват и това отново се дължи на е Егото.

Читателка -  Не винаги човек получава положително внимание. Какво става, когато не може да го получи, а както казваш - жадува за него?

Astrolife - Ако не може да получи положително внимание, а непременно Егото го търси, може да потърси негативно внимание, нали и то е внимание, за Егото няма никакво значение.

Читателка -  Това не се ли среща повече при децата?

Astrolife -  Да, много често. Изводът е, че много от нас не порастват. Понякога Егото е готово дори да извърши престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелва лошо име, а останалите го осъждат, но вътрешно Егото крещи: „Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен“ (последно случката с Лубиц, разбил самолет със 120 души, само за да стане известен).

Читателка -  Какво ще ни кажеш за щастието, съществува ли то, защото всички се стремим към него, но оттова, което ни казваш, явно Егото ни пречи да сме щастливи?

Astrolife -  Има щастие като роля и истинското щастие. Примерно питат ви: „Как си?“- отговаряш с приповдигнат тон„ Ооо, страхотно. Все по-добре.“ В повечето случаи, ако човек не е осъзнат, щастието е роля, а зад фасадата на усмихнатото лице се крие не малко болка. Депресиите, сривовете и свръхреакциите са често явление, когато изпитваното нещастие се скрива зад усмивката.

Читателка -  Защо е толкова сериозно това прикриване на същността ни?

Astrolife - Защото има отричане, понякога непризнаване дори пред самия себе си, че изпитваме голямо, голямо нещастие.

Читателка -  Как може да се разреши този проблем?

Astrolife -  Ако човек е нещастен, първо трябва да признае пред себе си, че е така. Трябва да знаем, че нещастието няма нищо общо с това, което сме.

Читателка - Значи, отново трябва да се дистанцираме от ситуацията, така ли?

Astrolife - Точно така. Обикновено сме нещастни, когато не ни се сбъдват желанията, а те се сбъдват само ако имаме енергия за това. Колкото повече се чувстваме нещастни, толкова по-малко енергия имаме и намалява шанса ни за щастие.

Читателка -  Как трябва да постъпим?

Astrolife - Просто трябва да си кажем: „Е добре, точно сега нещата стоят по този начин. Мога или да ги приема, или да изпълня себе си с нещастие“. Астрологически погледнато, това е определен транзит в момента, който ни дава урок. Причината за нещастието никога не е една или друга ситуация, а нашите мисли за случващото се. Трябва да си дадем точна сметка какви мисли имаме. Да ги отделим от ситуацията, защото тя винаги е неутрална. Не трябва да се стремим към щастие, то ако имаме енергия само ще дойде. Ако го търсим, няма да го намерим, защото само стремежът към него е сигнал, че не сме щастливи и създаваме, реалност за нещастие.

Читателка -  Каква е ролята на родителите и възпитанието ни. Не е ли тяхна работа да ни научат на тези важни неща?

Astrolife -  Да, така е, но самите те играят роли, когато контактуват с децата си. Нещо повече, идентифицирането с ролята се запазва дълго след като потребността от функцията на родител вече е преминала. Те не могат да се откажат от това да бъдат родители, дори когато детето вече е станало възрастен човек.

Читателка - Може би, не могат да се освободят от собствената им нужда да са нужни на детето.

Astrolife -  Да, не могат да се освободят от представата си, че „именно те знаят, какво е най-добро за него“.

Читателка -  А това не пречи ли на детето?

Astrolife -  Разбира се, че пречи да се установи автентична връзка между тях и някогашното дете.

Читателка - Защо е така?

Astrolife -  Защото родителите се самоопределят чрез тази роля и несъзнателно се страхуват, че ще изгубят идентичността си, ако престанат да я играят. Ако желанието им да контролират или да влияят на вече порасналото дете се осуети — а обикновено така и става — те започват да го критикуват, обвиняват, да демонстрират неодобрение, или го карат да се чувства виновно, да правят фасони, всичко това са несъзнателни опити да съхранят ролята си.

Читателка -  Но това на пръв поглед показва, че са загрижени за детето, и те самите вярват, че е точно така.

Astrolife -  Да така е, но всъщност това за което са загрижени, е запазването на ролевата им идентичност. Една майка или един баща, които се отъждествяват с ролята на родител, могат също така да се опитат да постигнат по-голяма завършеност чрез децата си.

Читателка -  Да реализират собствените си амбиции, чрез детето.

Astrolife -  Да, нуждата на Егото да манипулира другите, за да запълни вътрешното си усещане за липса, се насочва към децата. Най – често това се формулира така: „Искам да постигнеш това, което аз не успях да постигна; искам да бъдеш някой в света, за да мога и аз да бъда някой чрез теб. Не ме разочаровай. Пожертвах твърде много време и пари за теб и ми го дължиш. Това, че не одобрявам действията ти, има за цел да те накара да се чувстваш виновен, за да те подтикне да изпълниш желанията ми. Разбира се, че именно аз знам кое е най-добре за теб. Обичам те и ще продължа да те обичам, ако направиш това, което знам, че е най-доброто за теб.“

Читателка - Това не е ли абсурдно? Отново любов с условия, това, което най - мразя. Какво трябва да направи горкото дете?

Astrolife -  Когато такива несъзнателни мотивации се осъзнаят, тяхната абсурдност става очевидна.

Читателка - Какъв съвет може да дадеш на децата?

Astrolife - Ако родителите ви постъпват така с вас, не им казвайте, че са неосъзнаващи и са в хватката на Егото, защото Егото им ще заеме отбранителна позиция и това ще ги направи дори още по-неосъзнаващи. Достатъчно е вие самите да осъзнаете Егото в тях. Его - моделите, дори дълготрайните, се разпадат почти като по чудо, когато не им се съпротивлявате вътрешно. Съпротивата само им дава допълнително сила. Но дори те да не се разпаднат, можете да приемете поведението на родителите ви със съчувствие, без да реагирате. Също така осъзнайте вашите собствени несъзнателни предпоставки или очаквания, които се крият зад старите, превърнали се в навик реакции, спрямо родителите ви.

Читателка - Т.е да поеме отговорност за себе си?

Astrolife - Да. Децата са дошли в този свят чрез нас, но не са „наши“. Всъщност те ще правят грешки, както и ще преживяват страдания. Те трябва да изживеят своят си Ад, както всички нас. Разбира се родителите им искат да им спестят някой урок, но те няма да останат без уроци. Това, което в нашите очи е тяхна грешка, може да бъде точно нещото, което те имат нужда да направят и да изпитат.

Читателка - Няма ли да е чудесно, ако може наистина да им спестят страданието под каквато и да било форма?

Astrolife - Не, няма. Защото така те няма да еволюират като човешки същества, ще останат отъждествени само с външната форма на нещата. Страданието кара хората да навлязат в дълбокото. Парадоксът е, че страданието е причинено от отъждествяването с формата и същевременно подкопава отъждествяването с нея, а тя е Егото.

Читателка -  Но детето обича родителите си...

Astrolife -  Разбира се, че ги обича, дори изпитва дълбок копнеж и мама и татко да присъстват в живота му като човешки същества, а не като роля, независимо от това, колко съвестно се играе. Възможно е да правият най-добрите неща за детето си, но дори това не е достатъчно.

Читателка - Как може да се разреши този проблем?

Astrolife -  Като обръщате внимание на детето, но и вниманието бива два вида.

Следва продължение...